Дубай
През 2007 година Световният конгрес по дентална медицина се проведе в Дубай - Обединените арабски емирства. Както всяко уважаващо себе си съсловие, и българските зъболекари организираха посещение на световната среща на колегите си от цял свят. Един от посетителите на изложението и конгреса беше авторът на настоящата статия - д-р Венцеслав Ралев.
Вход в нашия форум Сеул Бурж Халифа Остров Джеджу Испания Как се стартира бизнес?
Всички членове на българската група излетяха една дъждовна есенна сутрин с полет на Air Via и всеки беше натоварен емоционално със своите очаквания. Някои тръгваха основно с цел провеждане на изтощителни шопинг турове в най-големите молове на света, други (с повече търговски нюх) имаха за цел установяване на нови контакти с производители на стоматологична апаратура и материали, трети пък отиваха за посещение на конгреса. Независимо от първоначалните очаквания, по време на обратния полет всеки беше претоварен с впечатления и емоции.
Дали ще се разглежда като място с огромни перспективи или като поредния инвестиционен балон, Дубай си е един икономически и социален феномен. Само за 30 - 35 години в пустинята върху голи пясъци изниква супермодерен град. Огромни сгради от метал и стъкло, изкуствено прокопан плавателен канал, вериги от молове и представителства на всички световни големи компании... Най-високата сграда в света се строи в момента в Дубай, най-големият мол в света вече функционира заедно със ски-пистата в него. Един колега направи по български точен коментар: "Няма да се учудя, ако видя някъде да се рее летяща чиния!". Няма обаче по-голяма тайна от действителното богатство на държавата Обединени арабски емирства. Анализаторите са единодушни, че печалбите от инвестиции надвишават приходите от продажби на суров петрол. Емиратите изнасят дневно около 2.2 милиона барела. При разходи за добив най-много 1.5 долара и цена на суровия петрол около 60 USD за барел това прави около 130 милиона долара печалба на ден; все пак тази прогноза е силно занижена, тъй като днес цените на петрола са много над 60 долара за барел. Така или иначе приходите на държавата са впечатляващи. Емир на най-голямото емирство Абу Даби в момента е шейх Калифа бин Зайед Ал Нахайан; той отпуска част от държавните приходи за поданиците си. През 2005 година например заплатите на всички заети в обществения сектор са били увеличени с 15 - 25 процента; престоят в болница, училищата и висшето образование и без това са безплатни. Остатъкът от сумарните приходи се инвестира съобразно вижданията на емирите - срещу Абу Даби например до 2011 година ще бъде построен нов град за 100 000 жители. Строи се и поредният изкуствен остров - Саадият или островът на щастието, върху който ще бъде разположен нов туристически комплекс. Дори и един ден нефтените кладенци да пресъхнат, никой в държавата няма да обеднее. Правителството освен всичко е заделило пари за всеки един гражданин - според различни източници държавните резерви достигат дори до сумата 1 000 000 долара на човек.
Вход в нашия форум Информация за Сеул www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.bg www.bg-tourinfo.com
Цялата територия на емирство Дубай е превърната в една строителна площадка. Емирстовото Абу Даби не остава по-назад и също привлича инвеститори от цял свят. Един след друг никнат небостъргачи; някаква инвестиционна групировка стигнала дотам, че построила един до друг 36 еднакви небостъргача. Точно така - не 3 или 6, а 36 еднакви сгради една до друга. В случая може би е налице една положителна обратна връзка - възниква самоподдържаща се верижна реакция, много наподобяваща ядрен взрив (дори и в буквален смисъл нещата изглеждат така). Колкото повече финансови средства се влагат в емирството, толкова повече нови инвеститори прииждат от цял свят. Или както казва Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече." Шейхът на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум веднъж казал една крилата фраза: "Дубай няма нужда от инвеститори. Инвеститорите имат нужда от Дубай." Възниква въпросът докога това ще бъде така и не заприличва ли ситуацията все повече на варненските приамиди от средата на деветдесетте години? Според всеобщо мнение вероятността за спукване на балона е малка; в Дубай в пълна сила се виждат ползите от глобализацията (а също и някои негативни ефекти от нея). Ползите са големи: има представителства на всички големи световни компании; не е необходимо човек да прелита през няколко континента, за да се срещне с настоящи или бъдещи бизнес партньори. Вярно - съвременните комуникации много улесняват бизнес контактите, но все още личният контакт си е от значение за осъществяването на едно успешно начинание. От чисто практична гледна точка в такива мегаполиси има буквално всичко: можеш да си купиш каквото пожелаеш (и понеже е безмитна зона, цените са доста поносими), да разгледаш каквито желаеш стоки, недвижими имоти, автомобили, яхти и т.н. Бързо успяхме да открием представителство на Fujifilm, където бе извършен ремонт на един от нашите фотоапарати. За сравнение - в Република България след няколкомесечни молби, телефонни обаждания и заплахи към вносителя апаратът все още си беше с повреден бутон за настройките.
В същото време в Дубай ясно се виждат и негативните ефекти от глобализацията. Струпват се много хора на малка площ (Обединените Арабски емирства са с площ около 70 000 кв. км, т.е. по-малки са от България). Въпреки строителния бум непрекъснато има недостиг на жилищна площ - затова спомага и добрата финансова обезпеченост на повечето жители, което е причина за непрекъснатото покачване на цените на недвижимите имоти. И тъй като има много хора, има и много автомобили - непрекъснати задръствания, липса на таксита, понякога придвижването от една точка до друга отнема по няколко часа... Престъпността обаче е изключително ниска - все пак с ислямското правосъдие шега не бива, да не попадаш в местен съд като обвиняем! Представяме си какво би се получило при същите темпове на растеж в някой мегаполис на Европа - Париж, Лондон или Мадрид; за Рим или Неапол да не говорим!
Град Дубай е на практика чисто нов. Както споменахме по-горе, той е едва на 35 години. Преди да започне развитието на свободната икономическа зона в този район е имало единствено станове на бедуини. Запазен е дворецът на емира от тези времена - сега сградата е музей на Дубай и е отоворен за посетители. Столицата на емирствата Абу Даби е малко по-стара - има няколко запазени крепости и сгради отпреди 200 - 250 години. Според екскурзоводите на територията на Обединените Арабски емирства няма нито един естествен водоизточник - нещо твърде спорно според нас, защото как са живеели хората преди да започне дестилацията на морска вода? Може би са разполагали с технологии за добиване на течности от растения в пустинята, от палми и т.н. Едва при такива обстоятелства обаче сме в състояние да оценим какво неоценимо богатство са природните ресурси - питейната вода, растителността и т.н. Впрочем природата (според нашите впечатления) никак не се щади от местното население. Видяхме такива неща, от които на еколозите направо биха им настръхнали косите. Магистралата от Дубай до Абу Даби например е дълга около 160 км. и е осветена от край до край. На територията на емирство Дубай на всеки стълб светят по четири лампи; на територията на Абу Даби лампите са по шест, за да се подчертае превъзходството на столицата над Дубай. Колко електроенергия се изразходва за този лукс? Страшно много. И на всичкото отгоре страната произвежда електроенергия единствено от ТЕЦ, захранвани от изкопаеми горива - почти само петрол. Наскоро се появиха публикации в пресата за намеренията на правителството да развива атомна енергетика - дано да побързат, защото въглеродните им емисии се разнасят по цялото Земно кълбо. Почти няма помещение, в което да не работи климатик, като температурите рядко са над 20 градуса по Целзий. Отново преразход на енергия.
Според местното законодателство всяка сграда, която навърши 30 години, трябва да се разруши и на нейно място да се построи нова. Крайно разточителство: разрушаването на една сграда и построяването на нова е свързано с огромен и, според нас, напълно безсмислен преразход на ресурси. Дано този закон скоро да се промени.
Приходите на емирство Дубай са от износ на петрол и от такси, с които се облагат всички чуждестранни и местни физически и юридически лица. Износът на петрол съставлява едва около 20 % от приходите в държавната хазна - за разлика от Абу Даби, където залежите са в десетки пъти по-големи от тези на Дубай. В същото време емирството не събира данъци, или поне не в този вид, в който са данъчните системи на повечето държави. Няма прогресивна схема на данъчно облагане; няма дори и плосък данък, който да зависи от оборота на компанията. Има единствено фиксирани такси за осъществяване на дейност - нещо, подобно на патент, но изключително нисък на фона на оборотите, които реализират всички компании. Не се събират мита, въпреки че доскоро е имало някои елементи на протекционизъм. Така например доскоро чужденци не са имали право да закупуват земя; от няколко години обаче всеки може да закупува терени. Явно законодателството се създава от изключително далновиден човек или хора - постепенно, на малки стъпки се върви към пълна икономическа либерализация и отпадане на регулациите. Това според нас се прави с цел да се избегнат икономическите и социални трусове при едни бързи реформи - съзнанието на хората бавно узрява в правилната посока. А и за къде да бързат - арабските народи са пословични със своите темпове на действие... В този смисъл трудно може да се говори за инвестиционен балон: икономическото развтие не се основава на изразходване на изчерпаеми ресурси, както става например при Русия. Спукване на балона и икономически колапс би могло да се очаква при изчерпване на залежите от петрол; обаче развитието на Дубай се дължи най-вече на благоприятната икономическа среда, създадена от управляващите. В много случаи се е стигнало до абсолютни крайности (в положително отношение) - много компании са построили производствени бази и са докарали работна ръка от трети страни - най-вече Индия и Филипините. Това се нарича далновидност и концепция за развитие в правилна насока.
Много журналисти и социолози са на мнение, че България има ключово положение от геополитическа гледна точка. Това е било така със сигурност през XIX век; на фона на глобализацията обаче истинско ключово географско и геополитическо положение има Дубай. Европа е само на пет - пет и половина часа път със самолет; за около шест часа се достига до Пекин и Шанхай, Япония е на около седем часа път, а Австралия се достига за около осемчасов полет. Русия е доста близо, далеч е единствено Америка. В бъдеще Дубай би могъл да се оформи като един световен логистичен център - стоки и пътници биха могли да се прехвърлят на няколко вида транспорт. При полет от Европа до Австралия или Далечния Изток най-удобното голямо летище за прекачване е Дубай; удобни връзки могат да се осъществяват и с воден транспорт, тъй като страната има излаз на море, където се пресичат доста морски пътища. Не на последно място значение има и близостта на Индия и Африка - за еднодневно плаване се достига до Индия, а Африканският континент се достига максимум за два или три дни с кораб. За момента липсва релсов транспорт, но много железопътни компании се надпреварват да предлагат оферти за построяване на високоскоростни ЖП - линии. Скоро ще започне строежът на 160 километрово трасе между Абу Даби и Дубай - нищо да им струва да го построят под земята :-))).
Напълно в духа на местните икономически тенденции наскоро е започнало преместване на индустриалната зона. Всички предприятия се разрушават, за да се освободи теренът за жилища. Заводите се строят наново на 50 км. навътре в пустинята.
Местните жители често обичат да ходят в пустинята. Казват "Ние сме деца на пясъка и го обичаме!" - интересно е да се отиде на сафари в пустинята и да се усети специфичната атмосфера. През деня най-подходящата дума за атмосферата е "нажежена". Вечер пък става изключително приятно - няма море, което да се изпарява и да дава усещане за задух поради високата влажност. Въздухът е сух, понякога през зимата температурите са падали дори до 3 - 4 градуса по Целзий - истински студ!
Почти една десета от световните запаси от петрол се намира на територията на Обединените арабски емирства. Количеството се изчислява на около 98.2 млрд. барела. Как нефтът се е появил там? Според геолозите изобилието му по тези места е плод на поредица от случайности. През периодите юра и креда сушата в района е била море. Това е било преди 200 - 60 милиона години и съвпада точно с епохата на динозаврите (юра - повече информация във филма "Юрски парк" или "Jurassic park" на режисьора Стивън Спилбърг). Във водата на морето се натрупали огромно количество микроорганизми, които не изгнили, а били затрупани от седимент. Така в скалата - майка възникнал керогенът, изходната субстанция на нефта. Необходимо било само да мине известно време и да е налице по-висока температура. Това станало с пропадането на Арабския басейн на около 2 - 3 километра дълбочина, по-близо до горещите ядра на Земята. Керогенът започнал да се превръща в горещо втечнено масло преди 88 - 72 милиона години, когато температурата била 60 - 90 градуса. Следващото условие било седиментният пласт да е порьозна скала, осеяна с малки кухини, в които да се задържа вода. Тъй като е по-леко от водата, маслото постепенно започнало да се изкачва нагоре по скалата. Понякога излиза на повърхността (петролен гейзер), но в идеалния случай се задържа в някой непропусклив пласт. В емиратите това са най-често вълнообразните анхидритни или гипсови пластове, които на дълбочина 1000 - 2000 метра са нахлупени като шлем върху порьозната скала. Там нефтът се съхранява като в каменна гъба, а не като в подземно езеро, както е общоприетата представа. Емиратът Абу Даби държи около 11 % от световните запаси на ОПЕК с около 92.2 млрд. барела. На Дубай се падат само около 4 млрд, на Шариах - 1.5, а на съседната държава Оман - 4.8 млрд. барела. Това са все пак само приблизителни цифри - точните количества са известни само на владетелите.
През месец ноември 2009 година една дубайска държавна компания пожела да предоговори плащанията по една от своите кредитни линии. С тази своя стъпка компанията за минути изправи на нокти целия световен финансов свят и всички фондови пазари регираха мигновено със спад. Някои анализатори дори заговориха за W - образно протичане на кризата, като причина за втория срив би била именно въпросната компания. Както повечето финансисти по света са на мнение, първият спад се причини от фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers и беше през септември 2008 година. Времето показа, че затрудненията на дубайците не успяха да разлюлеят целия финансов свят отново, но и за пореден път се видя колко уязвим е съвременната глобализирана икономика...