dubaj66

Спускане по дюни

Пясъкът. Той има различни свойства в различните часове на денонощието. В България, например, пясъкът по брега на морето в Бургас, няма изглежда нищо общо с пясъка на морето в Албена и Златни пясъци, например. Вероятно същото важи и за пясъка в различните пустини. Дори бих казал, че „пясъкът“ е малко подвеждащо понятие. Както казваме „камък“, а един гранит и един варовик са съвсем различни материали, така и два пясъка могат да се държат съвсем различно. Пясъкът има „характер“. Той се определя от няколко неща. От какво е направен — кварц, варовик, фелдшпат, вулканични минерали, черупки и др. От големината на зърната; от формата им — остри, заоблени, плоски; колко са сортирани по размер; колко са влажни; колко са били търкаляни и изветрявали; какъв е вятърът и как го пренася. И затова един пясък може да бъде „брашнест“, друг — хрущящ, трети — лепкав, четвърти — да се плъзга като течност. А часовникът действително има значение. Това е особено интересно в пустинята. Сутрин пясъкът може да е много студен след нощното излъчване на топлина. По обяд повърхността може да стане изключително гореща, докато само на няколко сантиметра по-дълбоко температурата е значително различна. Има и влага. През нощта и ранното утро въздухът може да достигне точка на оросяване и върху повърхността да се появи малко количество влага. Това променя сцеплението между песъчинките. Следователно една и съща дюна може да се държи различно: 06:00 - хладна, евентуално леко овлажнена – по-стабилна; 14:00 - суха и нагрята - песъчинките се движат много по-лесно. след залез - постепенно охлаждане - промяна на механичните свойства. Разбира се, това не означава, че всяка пустиня следва точно този сценарий — влажността и сезонът имат огромно значение. И тук идва голямата разлика между морския и пустинния пясък. Морето е великолепна „машина за сортиране“. Вълните постоянно пресяват материала. Едни частици се отнасят, други остават. Получавате определено разпределение на размерите. В пустинята вятърът играе ролята на вълните. Но той не пренася всички песъчинки еднакво. По-едрите могат да подскачат по повърхността — явление, наречено saltation — а съвсем фините могат да бъдат отнесени далеч като прах. Затова дюната всъщност е своеобразен естествен сепаратор на минерален материал. И има още нещо много красиво. Когато човек ходи бос по пясъка на българското Черноморие, той несъзнателно усеща геологията с краката си. Мокрият пясък е плътен и твърд. Сухият потъва. Едрият хрущи. Финият е почти като прах. В пустинята това е доведено до крайност. Дюните не са просто „купища пясък“, а динамични тела, които се раждат, движат, разрушават и отново се изграждат според вятъра, влагата и свойствата на самите зърна. И затова, ако човек прекара цял ден на една арабска дюна, вечерта всъщност вече се намира върху малко по-различна физическа повърхност, макар на пръв поглед да изглежда абсолютно същата. Чукчи не знам да се славят с развита езикова система, но съм чувал, че имали десетки думи за сняг. А може би и повече. Има ли в арабския език, например, където много хора имат всекидневен досег с пустинята, множество думи за пясък? Много хора знаят, че арабският има необичайно богат речник за пясък, пустиня, дюни и различните състояния на пясъка. Но наличието на много думи не означава непременно, че един език „вижда“ света по съвсем различен начин. Често става дума за много точни названия на разновидности, които са важни в дадена култура. При арабския това е особено очевидно. Арабският не казва просто „пясък“. Основната дума е raml („пясък“). Но около нея има цяла лексикална вселена. Например: (raml) — пясък; (ramla) — песъчливо място/пясъчна площ; (kuthayyib) — малка дюна; (kuthbаn) — дюни; (kathib) — пясъчна могила/дюна; (irq) — голямо пространство или „море“ от пясъчни дюни. Последното е особено интересно. В арабската географска терминология irq може да означава огромна пясъчна област, съставена от множество дюни. Така че Руб ал-Хали не е просто „много пясък“ — той съдържа огромни uruq, пясъчни морета. А има думи и за състоянието на пясъка. Тук арабският става наистина интересен. Традиционният бедуински речник различава например пясък, който е: твърд и утъпкан; мек и дълбок; влажен; много фин; смесен с чакъл; нанесен от вятъра; образуващ определен тип дюна. Тоест човек, който ежедневно се движи с камили или автомобили през пустинята, има практическа причина да прави тези разграничения. За него „пясък“ може да бъде приблизително толкова недостатъчно описание, колкото за моряк „вода“. Арабският е кореново-моделен език. От един корен могат да се образуват множество думи. Например от корена (R-M-L) се образуват различни думи, свързани с пясък. Това създава впечатлението за огромно множество „думи за пясък“, но част от тях са производни форми, а не напълно независими понятия. Така че твърдението: „Арабите имат 100 думи за пясък“, трябва да се приема предпазливо. В интернет често ще срещнете впечатляващи числа — 50, 100, 200 и дори повече — но те зависят много от това какво броим за отделна дума. Един човек, който живее в София, спокойно може да каже: „сняг“. Човек, чиято професия и оцеляване зависят от снега, има интерес да различава пухкав, мокър, заледен, пресен, навят, утъпкан, опасен сняг и т.н. Същото се е случило с арабския и пустинята. Само че арабският е още по-интересен случай, защото пустинята не е била просто природен фон. Тя е била път, пасище, ориентир, опасност, източник на богатство и пространство за социален живот. И затова арабският речник може да ни даде един любопитен урок: когато дадено нещо е достатъчно важно за оцеляването, човек престава да го нарича с едно общо име и започва да забелязва неговите разновидности. Вероятно точно това е причината арабският да има толкова богат речник не само за пясъка, а и за камилите, палмите, ветровете, дъжда, кладенците и различните видове пустинен терен.