В съвременния свят същестуват градове, които всеки от нас трябва да види поне веднъж през живота си. Нашият екип е посетил вече една значителна част от тези градове, като списъкът се допълва непрекъснато с нови и нови места. Не съществуват точно определени критерии, според които сме съставили този списък - преценката ни е комплексна и е базирана на голяма група от фактори, които са неразривно свързани помежду си. Във всеки случай на планетата Земя съществуват градове, които са емблематични и почти не съществува жител на света, който да не знае поне нещичко за тези населени места.
Снимка на по-старата част на град Сеул - столицата на Южна Корея
Градът представлява голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото. Съществуват обаче и много малки градове - така например в България най-малкият град е Мелник, който има население от едва 25 души - по постоянен адрес според регистрите на ЕСГРАОН. Следващият по големина е град Маджарово (област Хасково), който има население от 226 души. Градското население, за разлика от селското, се занимава с промишленост и търговия, а не със земеделие, животновъдство или други селскостопански дейности. Броят на населението е важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи юридически статут на град или село. В много части на света (например в Индия) едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град в друг регион. Като цяло обаче гъстотата на населението е много по-голяма в градовете. Те имат изградена управленска, обслужваща, законова, здравна, жилищна и политическа структура, както и добре изградена транспортна система. Последното твърдение е валидно единствено за градовете в развитите държави - при българските населени места има още много какво да се желае. През месец януари 2025 година например град Пловдив се класира на шесто място в света по отношение на времето, което хората прекарват в автомобилни задръствания.
Големите градове имат метро, небостъргачи, университети и други обществени и културни придобивки, които като правило липсват в селата. Населението на големите градове достига до 34 милиона души - например това на град Токио, който за момента се счита за най-големия град в света. В близкото минало (80-те години на ХХ век) се е смятало че е въпрос на време да се формира град с население от порядъка на 100 милиона човека; това обаче води до остра реакция от страна на повечето инстутиции и компетентни органи, тъй като рисковете от подобно струпване на население са неоспорими. Този проблем стана особено актуален по време на пандемията от коронавирус през периода 2020 - 2022 година и към настоящия момент мерките за ограничаването на ръста на населението в най-големите градове дават резултат.
В предисторическите времена постепенно започват да се формират групи от свободни хора (които могат да имат роби), обединени в независимо общество със свои закони, вяра и законодателство. Тези хора се обединяват, за да построят града - известно е че именно по този начин през 753 - 754 година преди Новата ера е построен град Рим. Любопитна подробност е че Рим е построен от бежанци от Троя - както е известно, градът е разрушен след продължителната Троянска война. Подредбата на града е основана на особеностите на дейности, които да позволят търговията и съществуването на отделните стопански и социални единици. Създават се армия и полиция за защита на хората и тяхното имущество. Започва добив и преработка на метални руди (олово, мед, злато) в пещи. Така постепенно се раждат средища на занаятчийска дейност за производство на метални сечива, оръжия, съдове, накити, платове и керамика. От самото начало това представлява икономика с много по-висока добавена стойност в сравнение със селското стопанство; занаятите стават основа за развитие на индустрията и именно поради това в по-късните векове Германия се оказва технологично най-развитата държава преди Първата и особено през Втората Световна война. Тези дейности включват и обмен с монети на културите и добитъка от земите около града - така започва да възниква и да се развива и финансовият сектор.
Значението на термина град произлиза от обичаите в Древна Гърция, където градът се обозначава с думата полис. Този термин обаче е донякъде неточен - много полиси по това време имат междинен статут между град и отделна държава и поради това историците понякога ги наричат градове - държави. Именно такъв статут е имала Троя, за която вече беше споменато, а също и Атина и Спарта. По това време градът вече представлява развит сбор от сгради и инженерни съоръжения, обезпечаващи жизненоважни потребности на населението. Градът служи като средище на развитието на изкуствата, занаятите и техническите постижения. Градът в най-общия случай не е просто съвкупност от жилища, а самостоятелен многолик организъм.
С изучаването на правилното устройство на града се занимават две специализирани науки – градостроителство и градоустройство, които изучават и създават законите и правилата на устройството на градовете. Градостроителството се заражда в най-ранните години на архитектурата, като разбира се с течение на времето обемът от знания в рамките на тази научна дисциплина се увеличава. Необходими са все повече сведения и за хигиената, стопанството, екологията, транспорта и много други. Особено важно място за отделните страни имат столиците, мегаполисите и глобалните градове.
Различните изследователи посочват многобройни възможни причини за това защо хората се събират заедно на едно място, за да изградят гъсто населени общности. Не съществуват обаче достатъчно доказателства за условията, които довеждат до създаването на градовете. Някои теоретици акцентират прекалено силно върху това, което те считат за подходящи предварителни условия, както и основни движещи сили. Разпространената гледна точка е че първоначално градовете се зараждат след неолитната революция. Тя от своя страна води до възникването на селското стопанство, което прави възможни по-гъстите човешки поселения възможни. Именно по този начин се стига до развитието на града. Има учени, които считат че градът възниква преди селското стопанство, но такива идеи все още се обсъждат и не са приети сред научната общественост. В тях обаче има доста голяма логика - както вече стана въпрос, именно занаятите са икономическата дейност с по-висока добавена стойност; а занаятите съществуват от най-дълбока древност и се практикуват много повече в градовете, отколкото в села, махали и колиби. Много е вероятно примитивните занаяти да са възникнали преди уседналото земеделие, тъй като ловците и събирачите също са имали нужда от оръжия и сечива и някой просто трябва да ги произведе. Именно тази производствена дейност е възможно да е довела до появата на градовете в предисторическите времена.
Друга причина за възникването на градовете би могла да бъде закрилата, която те предоставят по време на враждебни нападения и войни - все пак в миналото повечето градове са били доста добре укрепени. Освен това в предишните векове конфликтите са били ежедневие, докато през последните 100 години честотата на битовата и организираната престъпност прогресивно намалява. Съществува пряка връзка между зараждането на един град и оформянето на укрепителната му система. Повечето градове се образуват около крепост, където при опасност населението може да намери закрила и убежище.
Трета причина за възникване на градовете е съсредоточаването на различни видове занаяти и стоки на едно място, както и улесняването на търговията с тях. Много историци разглеждат отделянето на занаятите, бягството на селяните от феодалните имения и цялостното развитие на икономическите взаимоотношения и новата организация на производството като основополагащ фактор за формиране на града. Така например се смята, че на Балканите „укрепеният на хълм град“ се появява през втората половина на XII век. Градовете от XII – XIV век са все още свързани със земеделието и скотовъдството. По това време, а и много дълго след това градът е напълно заобиколен от защитна стена и канал - крепостен ров.
Модерното планиране на градовете се извършва по разнообразни схеми в зависимост от вижданията на урбанистите и другите специалисти в градското планиране и тяхната представа как градът трябва да изглежда. Най-популярният градоустройствен план е този с вид на решетка или мрежа, използван още от древните римляни, в някои части на Америка, а също така в продължение на хиляди години в Китай. Това мрежесто или решетъчно планиране се използва в много британски колонии, особено в Северна Америка. Древните гърци, които строят градовете си по Средиземноморието, също използват този вид планиране. Петнадесет века по-рано Индската цивилизация също използва подобно планиране. През Средновековието тенденцията е повече към линейно планиране. Примери за това са различни градове в южната част на Франция, които са построени по дължината на по-големи или по-малки реки. В България най-типичният пример за подобни градове са Смолян, Батак и Габрово - дължината на града е на практика несъизмерима с неговата ширина, тъй като склоновете на планините покрай града са стръмни и никой не изгаря от желание да строи все по-високо и все по-високо. От друга страна, строежът на град в дълбока долина създава редица неудобства - задържат се ниски температури, влажността е висока, особено през зимата Слънцето грее през малка част от деня, а мъглите са доста чести. Поради това много от древните строители са избирали като място за основаването на нов град склон с южно изложение - така е построено село Гостилица, а също и ромската махала на град Балчик.
Решетъчното планиране става отново популярно през XIX век. Използвано е при строежа на Сан Франциско, който е сравнително нов град, както и Лос Анжелис - до средата на XIX век там не е имало на практика нищо. Същото е положението и при град Бургас - до култовата дата 09.09.1944 той представлява малко рибарско селище и едва с идването на социализма започва неговото бурзно развитие. Това прави Бургас най-младия областен град в България и именно поради това той е построен по схемата на решетъчното планиране. Стара Загора е изгорена до основи от турците през 1877 година; на практика градът е строен отново върху голо поле - също по решетъчна схема.
Друг вид планиране е радиалното - при него всички главни пътища се събират в една точка, която обикновено е централният площад. Такива градове обикновено говорят за поетапно разширяване към периферията с концентрични следи от стени и цитадели. В съвремието към този вид планиране са прибавени пръстеновидни пътища, за да се облекчи транспортът и да се избегнат задръстванията. Много градове в Нидерландия са построени по този начин – централен площад, заобиколен с концентрични канали. Всяко разширение на града е съпроводено със строене на нови защитни стени и канали. В Москва тази структура е все още много добре запазена. По такъв начин са планирани и построени град Пловдив и град София - като в Пловдив в миналото центърът на града е бил Трихълмието, поради което и в римската епоха Пловдив е носел името Тримонциум (на латински три означава цифрата три, а монс - хълм, респективно в множествено число моциум). При град София пък централният площад е бил на мястото на съвременния ЦУМ.
Географията определено има решаващо значение, когато се взема решение къде точно да се построи град. Обикновено се избира място, което да е добре природно защитено – на равна площ в близост до планини, в котловини или затворени полета, а много често и в дълбоки речни долини. Така например град Велико Търново е построен на място с отлични възможности за отбрана; индустриалният център на областта обаче отдавна се е изместил в посока Горня Оряховица. Веднъж един германски турист съвсем правилно отбеляза че всеки, който е имал нужда от жизнено пространство (Lebensraum - да не се бърка с понятието от националсоциалистическата идеология) бързо е напуснал Велико Търново и се е заселил в Горна Оряховица. След Освобождението първият български парламент заседва през 1879 година в старопрестолния град и предстои да се вземе важно решение - къде да бъде новата столица на България? Има различни предложения - по това време най-големият град в България, а и икономически най-развит е Русе. По стратегически съображения обаче нито една столица по онова време не е построена на границата на държавата; въпреки многото изключения като Виена, Будапеща, Лондон и Париж принципно не се строят и столици на големи реки - ясно е че реката представлява удобен воден път за нападение от страна на флота на противника. Гласът на Марин Дринов се оказва решаващ - за столица е избрана София, тъй като видният общественик е ходил в различни страни на Европа и е видял колко бързо се разширяват големите градове и как движението в тях нараства с бурни темпове. Очевидно е че градосутройственият план на Велико Търново не позволява широки булеварди и интензивен трафик - нито през XIX, нито през ХХ век, защото градът е разположен върху доста пресечен терен.
Лесният достъп до питейна вода е също много съществен. Друг важен показател е климатът, като естествено се предпочитат местата с топъл или умерен климат. Екстремните климатични условия не са особено подходящи за основаването и развитието на градове. Прецедент представлява Санкт Петербург - цар Петър Първи измества столицата на Русия там, като градът има доста по-студен климат от Москва. На всичкото отгоре е разположен на море и е идеална мишена за всеки един агресор със силен флот; поради това през 1918 година Ленин далновидно измества столицата на СССР отново в Москва. Това се оказва печеливш стратегически ход - при нападението на Вермахта през Втората Световна война Ленинград едва издържа обсада от 900 дни; ако армията на Германия се беше концентрирала там, изходът от войната би бил коренно различен.
Първите градове възникват на много и различни места в редица региони на древния свят. Месопотамия може да претендира за региона на възникване на най-древните градове - по-специално Ериду, Урук и Ур. След Месопотамия тази култура се пренася в Сирия и Мала Азия. Там възниква град Чаталхьоюк - около 7500 – 5700 преди новата ера, което наистина е в много древни времена, тъй като сведения за Древен Египет има чак през 3200 година преди новата ера. Това е най-големият неолитен некропол. Понякога се твърди че в Древен Египет липсва урбанизъм, но това не отговаря на истината - открити са няколко вида градски населени места. Индската цивилизация и Древен Китай са два други района с местни градски традиции. Мохенджо-Даро от индската цивилизация, намиращ се в днешен Пакистан, е сред първите населени места в Стария свят. Съществувал е от около 2600 до 1900 година преди новата ера и е един от най-големите граодве за времето си с население от около 40 000 жители. Мохенджо-Даро и Харапа са били столици и са сред първите градове, които използват мрежов градски план, дренаж, сметосъбиране, както и градски канализационни системи. Малко по-късно градска традиция е развита в района на Кхмер (Камбоджа), където Ангкор се превръща в един от най-големите градове по площ в света.
В древна Америка началото на градските традиции е поставено в Централна Америка и Андите. В Мезоамерика се наблюдава ръст на ранната урбанизация в няколко културни региона - държавата на маите, сапотек на Oaxaca и Теотиуакан в централно Мексико. По-късни култури като ацтеките възприемат и доразвиват тези ранни градски традиции. Първите градски центрове в Андите са разработени от Чавинската култура и тази на моче, следват големите градове на уарите, чиму и цивилизацията на инките. Този списък от градски традиции се отличава с разнообразието си. Археологическите разкопки в тези градски територии показват че някои градове са рядко населени политически столици, други са търговски центрове, а трети имат предимно религиозна насоченост. Някои градове са големи и гъсто населени, докато други заемат важно място в сферите на политиката или религията, без да са непременно големи. Теориите, които се опитват да обяснят древния урбанизъм с един-единствен фактор, например икономическата изгода, не успяват да уловят диапазона на всички промени, документирани от археолозите. Ръстът на населението през античността, формирането на империи и концентрирането на политическата власт, ръстът в търговията и производството довеждат до все по-голямо съсредоточаване на хора в населени места, които стават центрове за търговия и производство - Александрия, Антиохия, Патна, Картаген, Древен Рим и Константинопол. Освен в Европа, градове с над половин милион население създават и редица китайски, индийски и мюсюлмански цивилизации.
Средновековните градове от V век, както показва историята на Рим, Константинопол и много други големи и малки областни центрове, до голяма степен продължават преобладаващите още от древността тенденции на традиционното общество. Още през IX век се оформят някои градове в Италия – Венеция, Генуа, Пиза, Неапол и Флоренция, както и на юг във Франция – Марсилия, Арл и Монпелие. Тяхното развитие е следствие от търговските им връзки с Византия и арабския свят. В периода XI – XII век най-големите градове на Европа са Рим, Париж, Лондон, Кьолн, Киев и други.
Градовете често се разрастват на мястото на отбранителни укрепления (замъци, крепости) и около тях. Това се отразява и в етимологията: град (в църковнославянския език – „градъ“) буквално означава оградено, защитено място (за сравнение полската дума gród – „крепост“). Независимо от това, че още в периода на Ранното средновековие в Западна Европа съществуват градове, съхранени от времето на Римската империя или възникнали след това административни единици с църковни центрове, те не са центрове на занаяти и търговия. Докато Дейвид Кеслър и Питър Темин разглеждат древния Рим като най-големия град преди XIX век, Лондон е първият град, който надвишава 1 милион души население. Все пак не е възможно да се изчисли броят на жителите с голяма точност - много историци смятат че още през античността Рим е достигнал население над 1 милион души. Джордж Моделски счита средновековен Багдад с население от около 1.2 милиона души за най-големия град преди XIX век и Лондон за първия с население от над един милион души. Други смятат, че населението на Багдад може да е надвишавало 2 милиона през IX век. От IX до края на XII век град Константинопол, столицата на Византия е най-големият и най-богатият град в Европа с население също от около 1 милион човека. В изключителни случаи, като тези на Венеция, Генуа или Любек, самите градове стават мощни държави, взимайки понякога околните райони под техен контрол или създавайки обширни морски империи. Подобни явления съществуват и другаде, както в случая на Сакай, която се радва на значителна автономия в средновековна Япония.
Градовете държави (полиси) на брега на Средиземно и Балтийско море продължават да съществуват и през XVI век. По това време в Европа големите столици се възползват от икономическия ръст след появата на презокеанската търговия през Атлантическия океан. В началото на XIX век Лондон става най-големият град в света с население над един милион души - което се дължи най-вече на големия брой колонии, които управлява Британската империя. В даден момент (може би при управлението на кралица Виктория - Викторианската епоха) Великобритания се превръща в световен хегемон, а британският паунд е най-конвертируемата и най-силна валута в света. Лондон пък е наричан столица на света - с пълно основание; някои англичани толкова си повярваха, че през 2016 година гласуваха за Брекзит - с идеята за възраждане на миналото величие на Британската империя. Английската хегемония продължава до Първата Световна война. През този период Париж съперничи на най-добре развитите регионални традиционни столици Багдад, Пекин, Истанбул и Киото.
По време на испанското колонизиране на Америка е широко използвана старата концепция на римски град. Градовете са създавани в средата на новозавладените територии и са длъжни да се съобразяват с техните административни, финансови и урбанизационни закони. Повечето градове обаче остават относително малки - през 1500 година само около 25 населени места по света имат население от над 100 000 жители. Едва през 1700 година те нарастват на четиридесет, а през 1900 година до 300. Малък град от началото на модерния период може да съдържа едва 10 000 жители, а много често и по-малко. Нарастването на съвременната индустрия от края на XVIII век нататък води до масова урбанизация и възход на новите големи градове, на първо място в Европа и след това в други региони, като новите възможности привличат огромен брой мигранти от селските общности в градските райони. Изобретяването на железниците намалява транспортните разходи, започват да се появяват големи производствени центрове, като по този начин се улеснява миграцията от селските към градските райони. Въпреки това градовете по време на тези периоди са често смъртоносни места за живеене поради здравословни проблеми, причинени от замърсена вода и въздух и заразни заболявания. В САЩ по време на Голямата депресия от 1930 година градовете са силно засегнати от безработицата, особено тези с тежка промишленост. През 1950 година има вече 83 града с население над 1 милион жители. През 2000 броят им вече е 411, а през 2010 – над 800. През 2000 година 18 града са с население над 10 милиона жители, докато през 2010 те са 23. Ако темповете на развитие продължат, то предвижданията са населението на градовете да се удвоява всеки 38 години. В Европа 50% от градското население живее в малките градове. Населението на света вече е повече от половината градско.
Съвременните градове са известни със създаването на свой собствен микроклимат. Това се дължи на голямото струпване на абсорбиращи топлината повърхности, които се загряват от слънчевата светлина и каналите за дъждовна вода в подземните проводи. Отпадъците и отпадните води са основните проблеми за градовете, както и замърсяването на въздуха, идващи от различни форми на горене - дърва, въглища и двигатели с вътрешно горене. Други негативни външни ефекти включват здравни последици, като например заразни болести, престъпност и задръствания. В Пловдив през 2025 година например имаше тежки задръствания, които бяха причинени от строителни ремонти на големи транспортни възли, както и от нарастването на града като цяло. Нашият екип прогнозира че само след 20 години, някъде през 2045 година, град Пловдив ще има спешна нужда от поне три метролинии. Още през 2021 година в град Варна се заговори за необходимостта от две линии, тъй като и там трафикът е доста оживен.
Градовете предоставят по-голямо взаимодействие с повече хора, отколкото в селските райони, като по този начин съществува по-голяма вероятност за пренасяне на заразни болести. Престъпността е също повод за притеснение в най-големите градове. Проучванията показват че нивото на престъпността в градовете е много по-високо. Това води до развитието на специфични субкултури и дори на направления в изкуството - например гангстерски рап.
Градовете обаче генерират много повече положителни ефекти. Близостта улеснява разпространението на знание, помага на хората и фирмите да обменят информация и да генерират нови идеи. Пазарът на труда дава възможност за по-добро съответствие между фирмите и уменията на физическите лица. Друг положителен ефект на градовете са различните социални възможности, по-големите градове обикновено предлагат по-голямо разнообразие на социални интереси и дейности. Градовете могат да имат положително влияние върху околната среда. Животът в града може да бъде най-доброто решение за справяне с нарастващия брой на населението и справяне с пренаселеността - градовете концентрират човешката дейност на едно място. Демографите дават един изключително нагледен и показателен пример - ако гъстотата на населнието е както в квартала Манхатън на Ню Йорк, то всички жители на света биха се събрали да живеят на територията на щата Тексас.
В България Министерският съвет има право да дава или отнема статута на териториалната единица, а президентът определя наименованието. През 2005 година е въведено изискването село, обявявано за град, да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3500 души, а в курортните населени места – не по-малко от 1000 души. Има селища със статут на град поради исторически и културни причини (Мелник), а също и такива, получили този статут поради политически причини (Правец, Каблешково и други). Съвременното явление на екстензивен растеж на предградията, развитието на градската общност и миграция на градското население към селата допълнително усложняват определението за град, тъй като по този начин се създават градски общности, които са такива в икономически и културен аспект, но им липсват другите характеристики на градските местности. Някои форми на заселничество, които не са селски – като временни миньорски и гарнизонни селища, може определено да не са селски по характер, но да не са със сигурност и градски. На тях Министерският съвет на НРБ е давал статут на селище от градски тип. В днешно време това е разговорно понятие с донякъде негативна конотация.
Много от градовете в България имат древна история. Някои възникват като тракийски селища – София (Сердика), Пловдив (Пулпудева), Ямбол (Кабиле), Стара Загора (Верея). През VIII век преди новата ера се появяват първите гръцки градове колонии. Средновековните български градове се различават съществено от античните градове. Плиска и Преслав, чийто укрепителни съоръжения са построени според много от древните традиции, нямат истинска улична мрежа, липсват и водопроводи и канализация. По време на османското владичество липсват предпоставки за истинско развитие на града - поне до началото на Възраждането. Основните единици са махалите със свой характерен облик. Преди Освобождението статут на град имат 88 селища, в средата на XX век – 106, докато днес вече градовете наброяват 256 с общо население 6 105 000 жители. Това означава, че в селата живеят не повече от милион и половина жители. Най-големите градове в България са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
Градоустройството е техническият и политически процес на планиране на използването на земята и проектиране на градската среда, включително транспортните мрежи, така че да се осигури систематичното развитие на селищата. То включва елементи на изследвания и анализи, стратегическо мислене, архитектура, обществени обсъждания, формулиране, провеждане и управление на политики. Планирането на градовете може да включва различни документи - стратегически планове, подробни планове, квартални планове, консервационни планове. Началото на съвременното градоустройствено планиране е поставено от движението за реформиране на градовете, възникнало като реакция на хаотичните индустриални градове в развитите страни в средата на XIX век. В края на XX век концепцията за устойчиво развитие заема централно място в теорията на градоустройството.
Урбанистиката представлява наука, посветена на развитието на различните градски системи като транспорт, екология, инфраструктура и други подобни. Тя изучава взаимодействието както помежду им, така и с жителите на града. Урбанистиката е свързана както с архитектурата, така и с географията и в много отношения с градоустройството. Урбанистиката е тясно свързана и с градската култура и дизайн. Урбанизацията от друга страна е процесът на повишаване на ролята на града в развитието на обществото, увеличаване на градското население за сметка на селското и създаването на градска култура и традиции. В съвременната урбанистика са описани някои по-специфични видове градове. Такива са:
Античен град – под античен град обикновено се разбират градовете от Близкия изток по време на древността или по-специално бронзовата епоха. Разбира се, Атина, Пирея и Рим са в пълното си право да се нарича антични градове
Вечният град – прозвище и синоним на Рим
Гарнизонен град - населено място, което се е оформило като такова около голям военен гарнизон - обикновено сухопътен, но понякога и база на флота или военно - въздушните сили. В България военноморският флот е базиран в село Атия, а ВВС - в Граф Игнатиево и Долна Митрополия. За Сухопътни войски през 80-те години на ХХ век беше емблематичен триъгълникът на смъртта - Грудово - Елхово - Звездец. Звездец например е село, което има едва 492 души население и дължи своята известност (а донякъде и съществуването си) на наличието на голямо военно поделение по времето на социализма
Глобален град или световен град е сравнително ново понятие и означава град от световна класа, който по един или друг начин има пряко и съществено влияние върху световните дела. За целта могат да се използват социално-икономически, културни и/или политически средства
Град герой - почетното звание на 12 града в бившата СССР и една крепост, дадено им след Втората световна война. Това са Москва, Ленинград (днес Санкт Петербург), Сталинград (днес Волгоград), Киев, Одеса, Севастопол, Брестка крепост, Новоросийск, Керч, Минск, Тула, Мурманск и Смоленск. Никой не отрича трудностите и буквално бедственото положение, през които са преминали жителите на тези градове през войната, но склонноста на всяка една тоталитарна власт към преувеличение и драматизация е всеизвестна
Град - държава е понятие, с което се обозначават малки държави, чиято територия е сравнително по-малка от територията на други държави, понякога с големината на един-единствен град
Град - окръг е дефиниция за административна единица, която е едновременно по име, територия или друг показател, едно и също понятие
Град призрак е град без постоянно население, който е бил изоставен, най-често защото източникът на приходи за населението е изчезнал или след природно бедствие. Други фактори, поради които един град може да обезлюдее, са липсата на вода, пренасочването на важни шосейни и жп връзки, липса на икономическа активност, човешка намеса и други. Понякога войни или геноцид са прекъсвали живота на даден град и той никога не е бил заселван отново, а в други случаи големи райони са обезлюдени след нареждане на правителството за отнемане на земята и евакуация на хората
Закрит град е град, затворен и недостъпен както за посещение, така и за живеене - най-често в бившия СССР. В такива градове е имало ограничени общности от учени, работещи по военни проекти, много често дори при затворнически условия. Отделно в много такива закрити градове е имало концлагери за политически и криминални престъпници. В нацистка Германия също е имало закрити градове - Дахау, Бухенвалд и Освиенцим. Изобщо този тип град се среща при най-зловещите тоталитарни режими
Заспал град - населено място, което се пълни с хора по време на курортен сезон, докато извън сезона в него или не живее никой, или има само пазачи и пенсионери
Изгубен град е понякога реално съществувал, истински град, а в други случаи само плод на човешкото въображение. Изгубен град се нарича също населено място, което с течение на времето запада и става необитаемо поради ред причини - донякъде това се припокрива с понятието призрачен град. Град Помпей е бил затрупан от изригване на вулкана Везувий и поради това е изгубен. През XIX век в Калифорния започва златна треска, която продължава няколко дестилетия. След приключването на цялото оживление много градчета на златотърсачи западат и дълго време в тях не живее никой - това са изгубени и призрачни градове
Космополитен град, международен град – понятия, които означават голям град с население от различни култури и раси. Такива са в момента всички световни градове с население над 10 милиона човека
Морски град – град с излаз на море. Варна например се нарича перлата на българското Черноморие. Всички останали български гадове с излаз на Черно море са малко или много курортни
Океански град – град, разположен на брега на океана - типичен пример за това са Ню Йорк, Токио и Лос Анжелос
Планински град – град, разположен на определена височина над морското равнище, град с планински климат
Планиран град - типичен пример за това е Димитровград. Той е построен за няколко години върху голо поле, в резултат на грандоманските концепции на Народната власт. Проектът се оказва доста успешен - и днес Димитровград има голямо население и оживена икономика. В знак на уважение към труда на бригадирите, построили града, името му не беше сменено - но така или иначе градът няма предишно име
Побратимен град е град, който е обвързан с друг град с цел да се поощрят контактите и културните връзки между двата града
Провинциален град – намира се в провинцията (т.е. не е столичният град), като обикновено се говори за малък град, в който липсват много от характерните за големия град придобивки, като барове, кинотеатри, опера, ресторанти, големи магазини и молове
Промишлен град, индустриален град - отново много типичен пример за това е Димитровград
Пустинен град – град, разположен в място с пустинен климат - Дубай
Религиозен град - Рим, Мека и Медина. В България типични религиозни градове са Асеновград и Несебър - там има голям брой църкви и манастири
Речен град – град, разположен на брега на река. В България типичен пример за речни градове са Русе, Видин и Силистра. Донякъде Пловдив, Харманли и Свиленград в миналото също са смятани за речни градове - поради огромното значение на реките в предишните епохи за транспорта на пътници и товари. По река Марица венециански дронове са достигали дори до Пазарджик. В Европа емблематични речни градове са Виена и Будапеща - като и двата града днес са столици на държави, а в миналото са били в пределите на Австро - Унгария
Свещеният град представлява населено място, което по исторически и други причини се превръща в обект на периодично поклонение от вярващи от различни религии. Донякъде се припокрива с понятието религиозен град, но има и малко по-специфично значение - далеч не всеки религиозен град се смята за свещен. Някои градове са просто религиозни, с по-нисък ранг, а други са си направо комплекс от храмове и светилища. За мюсюлманите това са градовете Мека и Медина, а за католическото вероизповедание - Рим
Селище от градски тип - приумица на бай Тошо, като в днешно време има донякъде обидна конотация. Хората наричат някои населени места с това слововъсчетание, за подчертаят че реално са села, които обаче имат претенции (неоснователни) да бъдат градове
Столица - главният град на една държава, в който са локализирани повечето административни учреждения и е център на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В някои случаи държавите имат отделна административна столица - за Нидерландия това е град Хага, докато столицата на изпълнителната власт е Амстердам
Студентски град - подобни квартали и градове има по цял свят. България не прави изключение - има цял жилищен комплекс в София, съставен предимно от студентски общежития. Понятието може да се използва и в по-широк смисъл. По понятни причини Студентски град в София понякога се нарича и град на греха - на практика в този квартал няма нещо, за което човек може да се сети и да не е налично. В Стара Загора и Русе също има подбни обособени квартали с университетски сгради и студентски общежития. На много места по света тези региони се наричат кампуси; през последните години понятието кампус започна да се прилага и в по-широк смисъл като комплекс от сгради на една компания, отбранителна институция или дори религиозна секта. В много случаи университетските кампуси са уникални - събират млади, образовани хора, както и техните преподаватели, и създават една уникална атмосфера на иновативност и изследователски дух. В други случаи, както е в София, реалността е доста по-различна
Снимка на нощен Сеул. Обикновено космополитните градове са силно осветени и имат бурен нощен живот
Бруклинският мост в Ню Йорк - описан е доста живописно в повестта "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов
Централният парк в Ню Йорк - разположен е на остров Манхатън. Central Park дори има универсално значение на всички езици - когато се включи дори в изречение на български или руски, се подразбира именно този парк. В една сграда на края на парка е убит Джон Ленън, което се е случило на 08.12.1980 година - когато певецът е бил на 40 години. Като изключим Ню Йорк, при който има голяма гъстота на населението, в САЩ повечето градове са разположени на много голяма площ и плътността на застрояването е много ниска. Това има безспорни предимства - няма никакви трудности с паркирането, а епидемии и пожари се разпространяват изключително трудно. Комфортът на жителите е безспорен - едва ли някой би искал да живее в човешки кошер. Недостатък е изграждането на удобен градски транспорт; като в много случаи дори няма голям смисъл от такъв. При големи застроени площи (но с ниски сгради и големи дворове) може да се наложи да се върви пеш над два километра, за да се достигне до най-близката спирка. Очевидно е че малко ентусиасти биха се наели да го направят, а при лоши метеорологични условия на практика никой няма да върви пеш на такова разстояние - всеки ще предпочете личния транспорт. Поради това се въвеждат различни комбинации - буферни паркинги за автомобили и велосипеди, които се оставят там и с тях хората пътуват от спирките до домовете си. Тази практика е особено разпространена в Германия и Нидерландия. Обратно, при висока плътност на застрояването пък изграждането на линии на градския транспорт има голям смисъл и колкото по-гъста е мрежата от тези линии, толкова по-ефективен става транспортът и все по-малко хора използват личните си автомобили. Това от своя страна предотвратява задръстванията и води до съхраняване на околната среда.