Сеул

Град Сеул е столица на Република Южна Корея от 1948 година. Разположен е край река Ханган и през 1965 година е имал население от 3 424 000 жители. Към днешна дата населението на града е около 10 000 000 души, а с околностите в радиус от 30 километра - около 24.5 милиона, което превръща града в един от най-големите мегаполиси в света. Сеул е голям железопътен и шосеен възел, има добре развита аерогара с полети към повечето дестинации в света, речно и морско пристанище. В града има всякаква възможна промишленост, университети и научни институти. В Сеул се срещат архитектурни паметници от периода 14 - 16 век, много от които са били разрушени през Корейската война през 50-те години на ХХ век. Сеул има сходни географски координати с Атина (37° 54′ N) и Лисабон (38° 43′ N).

До края на 14 век Сеул е бил малък търговски център; от 1392 до 1905 година е столица на Корея. От 1910 до 1945 година е резиденция на японския генерал - губернатор.

Почти 50% от населението на Южна Корея живее в столичния агломерат, от които 1/4 са в самия Сеул. Столичният град е разделен от широката близо километър река, дълга точно 514 км. В средата на северната част на града се намира планината Нам-сан (262 м). Районът на Сеул е населен от повече от две хиляди години, а самият град е създаден през 18 година пр.не.е. като столица на Пекче, една от трите корейски държави. Градът запазва статуса си на столица по времето на династията Чосон и в периода на Корейската империя. Сеул е дом на голям брой паметници на културата, а четири от тях са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО Чонмьо – храмът в чест на кралете от династията Чосон (1392-1910 г.), дворецът Чхандоккун, Кралските гробници на династията Чосон и крепостта Хвасон. Южнокорейската столица се счита за един водещите глобални мегаполиси, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове в световен мащаб. Също така градът е седалище на много големи компании - Samsung, LG и Hyundai-Kia. През 2008 Сеул е обявен за шестия икономически най-силен град според списание Форбс.

Сеул е домакин на XXIV Летни олимпийски игри (17 септември 1988 — 2 октомври 1988) и е един от градове, в които се провежда XVII Световно първенство по футбол (31 май 2002 — 30 юни 2002).

През вековете Сеул е познат под различни имена, сред които Виресон (ера Пекче), Ханчу (ера Шила), Намгьон (ера Когурьо), Хансон (ера Пекче и династия Чосон), Ханян (династия Чосон), Гьонсон (по време на японската окупация). Настоящото име Сеул произлиза от корейската дума за столица.

Счита се, че територията на Сеул е била населена още по времето на палеолита, а първите останки от уседнал начин на живот са от ерата на неолита. Находките в археологическият обект Амса (Кандон-гу) датират между 7000 и 3000 години. С навлизането на бронзовите оръдия на труда към 7000 г.пр.не.е. броят на малките селища по течението на река Хан съществено се увеличава, а те самите значително се разширяват. През 18 г.пр.не.е. кралство Пекче основава столицата Виресон, която се счита за най-старото селище, отговарящо на Сеул в исторически план. На територията на съвременния град са открити части от крепостните стени на Виресон. Археолози предполагат, че Виресон е бил разположен на територията на сегашния квартал Чамсил в район Сонгпха. Всички находки от ерата Пекче са разположени южно от река Хан и не са част от утвърдената историческа част на Сеул.

Трите кралства водят постоянно борба за пълен контрол над Корейския полустров, което води до смяната на контрола в Сеул. През 392 Сеул влиза в състава на кралство Когурьо, а през 511 е завладян от обединеното кралство Шила-Пекче. Скоро след това кралство Шила успява да елиминира Пекче и Когурьо и разпростира властта си над Корейския полустров. Създадената държава Обединена Шила съществува общо 267 години, докато не е победена от младото кралство Корьо през 935 година. В тези времена хората с основание са смятали че което кралство контролира долината на река Хан ще разполага със стратегически контрол над целия полустров, защото реката се явявала транспортният център в района. През 1104 крал Сукчон от династията Корьо построява двореца в Сеул, тогава Намгьон (Южна столица). През неговото управление селището се превръща в град от първостепенно значение. И Сон-гхе, по-известен като Таечо узурпира трона през 1392 и слага край на династията Корьо. Дава началото на династията Чосон, която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 Таечо обявява Сеул за столица, а градът е пременуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца Кьонбоккун, който се е запазил до наши дни. Стената с дължина от 18 километра свързвала планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и се явяват негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видяни в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, две от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец. Между 1405 и 1412 е построен дворецът Чханбоккун, а през 1616 е издигнат двореца Гьонхуйкун. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон. Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от Япоската инвазия над Азия, която продължила от 1592 до 1598 година. През 1635 градът е превзет от манджурите, които го напускат след като Корея се съгласява да стане васал на китайската династия Цин. Едва по време на управлението на крал Чонджо (1724-1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полустров. През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен по време на Японската инвазия от края на XVI век.

Под натиска на Япония на 24 февруари 1876 Корея слага край на политиката си на изолация и се отваря към външния свят. Подписани са търговски споразумения с Франция, Русия, САЩ и разбира се, Великобритания. По това време британската империя все пак е била водещата световна сила. В Сеул са открити посолствата на редица държави и поставя се началото на търговски отношения с Европа. Множество чуждестранни компании създават представителства в корейската столица, което допълнително стимулира местната икономика. През 1888 между Сеул, Инчхън, Пусан и Уиджу (сега в Северна Корея) е създадена първата мрежа от телеграфни линии. През 1899 Инчхън и Кьонкин са свързани чрез железопътна линия, която позволила Сеул да бъде достигнат с влак. През същата година в столичния град е пуснат в експлоатация първият елетрически трамвай. На 1 януари 1905 е открита железопътната линия, която свързва Сеул с Пусан. Населението, което почти две столетия не надвишава 200 хиляди души започва бързо да се увеличава, за да достигне 730 хиляди към 1936 и 1 418 000 през 1949.

www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.bg    www.ralev-dental.com    Имплант - обща информация    Феноменът Дубай

Южна Корея

На 22 август 1910 Япония анексира Корея и я включва в Японската империя като провинция Чосен. Сеул, тогава Хансьон, е определен за столица на новата провинция. Японското име на Сеул в следващите 35 години е Кейджо, на корейски Гьонсон, а префектурата към коята спада носи името Кейджо-фу, на корейски Гьонсон-бу. Японците съществено разширяват града, значително подобряват инфраструктурата му, строят множество нови обществени и административни сгради; развиват се повечето сектори на промишлеността. Новоиздигнатите сгради отговарят на модерните тенденции в архитектурата и значително променят облика на Сеул. По време на Втората световна война отношението на японците към Корея е сходно с това във всички окупирани от Япония територии; Японската империя провежда засилена политика на репресии, чрез които се цели заличаване на корейската култура и асимилирането на местното население. Мъжете са мобилизирани като част от японската имперска армия, а много жени са изпратени на фронта като секс-робини (каквото и да означава това). Собствениците на земя са принудени да се откажат от нея, а всички корейци са задължени да приемат японски имена. В образователната система японският става единственият език, на който се преподава. Корейският народ донякъде се противопоставя на японската инвазия, донякъде възприема положително новостите. Под влияние на Великата Октомврийска Социалистическа Революция през 1919 година избухва т.нар. Първомартенско въстание; през двадесетте години се развиват марксистки кръжоци, основана е Корейската Комунистическа Партия (на 17.04.1925). През 1928 година в резултат на репресии от страна на японците партията престава да съществува. Все пак революционните прояви не спират - през 1929 е Вонсанската обща стачка, последвана от стачката на текстилните работници в Пусан (1930), на работниците в каучуковата фабрика в Пхенян и др. През 1932 година другарят Ким Ир Сен обединява корейските партизански отряди, за да поведе всеобща въоръжена борба и да се докопа до властта поне в северната част на полуострова през 1948. Позната история...

С капитулацията на Япония на 15 август 1945 се слага край на японската колониална епоха, а корейският полустров е поделен между СССР и САЩ по 38-мия паралел. Това става на Ялтенската мирна конференция, когато по-голямата част на света е разделена на практика на сфери на влияние. Хансьон е обявен за седалище на временното американско военно правителство и точно година след освобождението му преименуван на Сеул. Градът престава да бъде част от провинция Кьонги-до и получава статут на специален град с права на провинция. На 15 август през 1948 е създадена Република Корея със столица Сеул в южната част на полустрова, а на север е създадена Северна Корея със столица Пхенян. На 25 юни 1950 започва корейската война - севернокорейската пехота и танкове преминават 38-мия паралел и осъществяват главен удар по направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. Три дена по-късно Сеул е завзет от севернокорейските войски. Южнокорейските части са изтласкани южно чак до Пусан и едва с пристигането на войските на ООН (от които 90% американско участие) КНДР търпи първите си загуби. На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-ма пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към южнокорейската столица. Битката е спечелена бързо и войските на ООН предприемат бавен и изключително кървав поход към окупирания Сеул. На 28 септемвеи Сеул е освободен, а севернокорейските войски разгромени. Почти месец по-късно в Корейската война се включва и Китай, който се включва с 200 хиляди души на страната на Северна Корея. На 3 януари 1951 американските и южнокорейски войски се оттеглят от Сеул, защото не могат да устоят на настъпателната мощ на китайската доброволческа армия и севернокорейските ѝ съюзници и ден по-късно градът е повторно окупиран от Северна Корея. На 14 март 1951 от страх, че Сеул ще бъде повторно освободен, севернокорейските войски бързат да се изтеглят от града, оставяйки след себе си пълно унищожение. Ден по-късно столицата е освободена като част от операция Разрушител, но градът е в пълни руини. Някои сравняват разрушенията с тези претърпените от Берлин по време на Втората световна война. От избухването на войната до края ѝ на 1 август 1953 Пусан е седалището на правителството, но Сеул никога не престава да бъде столица на Южна Корея. В тези времена Западният свят е обхванат от донякъде ирационални страхове: ако в Източна Азия властта в повечето страни се превземе от прокомунистически групировки, това би променило баланса на силите много повече в полза на Източния блок и тогава - тежко на Запада... Това става причина за американската инвазия в Корея и Виетнам, за подкрепа на множество въоръжени групировки в Тайланд, Лаос, Камбоджа, за отделянето на остров Тайван с особен статут и какви ли още не геополитически игри. На практика страховете на американските политици се оказват неоснователни - дори комунистически Китай никога не подкрепя безрезервно СССР, какво да кажем за останалите държави. Просто бъдещето е на един многополюсен свят - и слава Богу!

С края на Корейската война започват въстановителните дейности в Сеул, а градът бързо се разраства. През 1963 населението на столицата надвишава 3 милиона души. Страната е преминала и през период на военна диктатура, и през репресии, докато в днешно време се превърне в една утвърдена демокрация.

Климатът в Сеул е смесица между влажен субтропичен и умереноконтинентален. В Сеул са налице четири отделни сезона, а летните и зимните температурни амплитуди са ясно отчетливи. През лятото под влиянието на течение от Северния Тихи Океан времето е горещо и влажно, а температурите често надвишават 30°C. През зимата климатът в Сеул е повлиян от навлизащия от Сибир студен въздушен фронт с високо налягане, под чието въздействие се образуват западни ветрове, а температурите падат до около 0°C. Особено студените периоди обикновено обхващат града в тридневни цикли, по време на които се редуват покачвания и спадания в атмосферното налягане, валежите от сняг са особено мразовити и често са причина за образуване на поледици. Пролетта и есента са предимно слънчеви и сухи, а температурите благоприятни. Обилните валежи са неизменна част от Сеул, но в периода май — септември градът попада под влиянието на Източноазиатския мусонен сезон когато се изсипват най-много валежи, дотигащи през юли и август над 300 mm на квадратен метър.

Коментари на различни теми    Корея - азиатският икономически тигър