Аптеки
Аптеките в България са около 4800, а размерът на фармацевтичния пазар според IMS Health през 2007 г. ще достигне 1.3 млрд. лв. Здравната каса покрива напълно или частично цената на лекарствата за домашно лечение на хронично болните пациенти и пациенти с тежки заболявания, за които през 2007 г. са предвидени 282 млн. лв. Здравното министерство плзаща 120 млн. лв. за скъпи животоспасяващи лекарства и консумативи. Медикаментите, изписвани и плащани от болниците, са на стойност 100 млн. лв. Очаква се пациентите да платят лекарства на стойност 800 млн. лв.
Вход в нашия форум Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти
В България са представени над 100 производителя на лекарства, които са преминали съответните лицензионни режими за производство на медикаменти. По закон техните продукти се доставят до аптеките и болниците от търговци на едро. Пак според данни на IMS Health от общо 183 дистрибутора 5 доставят 85 % от всички лекарства. Четири от тях са вертикално интегрирани структури:
За петия дистрибутор "Либра" не успяхме да открием информация дали има собствени аптеки или не.
Част от българските дистрибутори и вериги от аптеки се подготвяха за листване на фондовата борса или за продажба на чужди инвеститори. При гласуването на новия лекарствен закон обаче тези планове станаха невъзможни за реализация. Каква е причината за това? Според новия закон само фармацевти имат правото да притежават аптеки и при това един фармацевт може да има само една аптека. С приемането на този нормативен акт фармацевтите за пореден път доказаха, че имат силно лоби в парламента, тъй като законът защитава единствено интересите на магистър - фармацевтите и е в пълен разрез с интересите на потребителя. От цялото Народно събрание 144 депутати от всички парламентарни групи гласуваха за този закон; според повечето депутати по този начин се възпрепятства създаването на монополи. Освен това фармацевтите ще бъдат много по-отговорни, тъй като ще носят отговорност и с фирменото, и с личното си имущество (най-вероятно ще ги задължат да се регистрират като еднолични търговци). Тези аргументи са най-малкото неубедителни: според личната статистика на автора след регистрацията на стоматолозите като еднолични търговци те не са станали по-отговорни, въпреки че могат при съдебен спор да загубят и личното си имущество. Безотоговорният човек си е безотговорен независимо под каква форма е регистрирал своя стопански субект. Според Георги Ангелов (институт "Отворено общество", автор на блога www.ikonomika.org) няма как да възникне монопол, ако всеки може да открива аптека. Дори да останат само веригите, те пак ще бъдат в условия на реална конкуренция помежду си. Разсъжденията на автора са напълно логични за разлика от разсъжденията на депутатите и съюза на фармацевтите - ако се направи аналогия с пазара на горива, ще стане ясно за какво става въпрос. Малките търговци трудно могат да се конкурират с големите вериги - Петрол, OMV, Shell и Лукойл, но въпреки това за монопол не може да става и дума. Самите вериги се конкурират жестоко помежду си и непрекъснато отпускат отстъпки и промоции.
До какво ще се стигне скоро? Всички собственици на повече от една аптека нямат кой знае какъв избор. Ако не са магистър - фармацевти, те ще бъдат принудени да закрият или продадат търговските си обекти, да назначат прокурист или да сключат франчайзингови контакти. Друга възможност, вече на ръба на закона, е да се регистрира фирма на магистър - фармацевт, която официално да се води на негово име, а в действителност той да бъде подставено лице без реална собственост. По какъв начин реалният собственик ще контролира фармацевта, след като всичко е на името на последния, е лесно да се предположи. Това почти винаги ще става чрез заплахи и всяване на респект; при нужда ще се прибягва до помощта на борчески групировки - похвати от началото на деветдесетте години на двадесети век, към които по-добре да не се връщаме. Разбира се, ще се намерят и фармацевти, които на драго сърце ще се възползват от образователния си ценз и ще предпочетат да не работят и да получават пари в брой само като възнаграждение за това че имат регистрирана фирма на собствено име. Откъде собственикът на аптеката ще си набави средства за такива неформални плащания, е също лесно да се предположи - ще се увеличат търговските надценки за лекарствата, за да има допълнителни средства и потърпевш от всичко това е познайте кой: потребителят. Според пазарните анализатори след около година ще се усети негативният ефект от новия закон.
Освен това възниква логичният въпрос дали кадрите в бранша са достатъчно за да се открие по една аптека на един фармацевт? Според фармацевтичния съюз причини за тревога няма, тъй като броят на практикуващите в България фармацевти бил 5500, а аптеките са 4800. Дали обаче всички фармацевти биха имали желание да се занимават бизнес изобщо, не е много сигурно. С каква нагласа ще бъдат фармацевтите, които нямат собствени аптеки, но ще бъдат ухажвани от различни хора с идеи и потенциал за развитие? Не е трудно да предположим...
Допълнителен ефект от новия закон е невъзможността на чуждестранни дистрибутори на лекарства да навлязат на българския пазар. Това води до намалена конкуренция между различните дистрибутори, което отново е във вреда на крайния потребител. Въпросът е кога многобройните европейски комисии ще осъзнаят, че българският закон е в пълно противоречие с принципите за свободно движение на хора, стоки и капитали. Тенденциите в цял свят са за отпадане на ограниченията и либерализация на пазара - не само на пазара на лекарства, но и на всякакви стоки. Дано тези тенденции по-бързо стигнат и България.
Появиха се и искания за фиксирани цени на лекарствата. Тук вече трябва да се намеси телевизия Euronews, която има една много подходяща за случая рубрика - "No comment".